| Author |
Message |
dragonfly
Site Admin
Joined: 13 Jan 2008
Posts: 133
|
 Posted:
Sun Jul 13, 2008 12:43 am |
  |
Индигови деца: Марсианците са вече тук!
Малкият Борис разказва смайващи подробности за изчезнали цивилизации
Размер на шрифта:
ВЕЧЕ НЕ Е ТАЙНА, ЧЕ НА НАШАТА ПЛАНЕТА ЗАПОЧВАТ ДА СЕ РАЖДАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ ОСОБЕНО НАДАРЕНИ ДЕЦА, КОИТО ПОЛУЧИХА НАЗВАНИЕТО “ИНДИГО”.
На база на това наблюдение, мислителите правят извода, че се задава духовно преобразяване на Земята, а затова на хората ще са необходими нови знания и нов манталитет.
Едно от тези деца «Индиго» е момче на име Борис, което живее в градчето Жириновск в Русия. Роден е на 11 януари 1996 г. и от 4-годишен обичал да посещава известната по тези места зона на аномалиите в Медведецките възвишения – Синята планина, която е досами Жириновск. И защо ли? Явно е имал някаква енергийна потребност.
Родителите на Борис са мили, образовани и доста привлекателни хора, които обаче са обезпокоени от феноменалните способности на своето очарователно дете, но най-вече за това как ще го възприемат хората. Казват, че биха били щастливи да получат съвети от специалисти за възпитанието на своя вундеркинд.
Майката на Борис разказва, че тя като лекар не е могла да не забележи, че бебето започнало
да си изправя главата още на 15-ия ден
от раждането си. Първата си дума «баба» произнесъл едва на 4-месечна възраст и оттогава произнасял и други несложни думи. Когато бил на 7 месеца и видял пирон, който стърчал на стената, той ясно произнесъл цяла фраза: «Аз искам пирон». Когато бил на година и половина, вече четял без никакви затруднения всички големи заглавия на вестниците, на двегодишна възраст започнал да рисува смислени картинки с моливи, а на 2,5 г. – с боички. Още като станал на 2 години, го взели в детската градина и там възпитателите веднага започнали да говорят за необикновеното момче: поразителната му съобразителност, изключителните му езикови способности и уникална памет.
Само че родителите му неведнъж са ставали свидетели на факта, че знанията на синчето им се попълват не само чрез възприемането на окръжаващата действителност, както е при обикновените хора, но и чрез някакви чудодейни канали отвън: те нееднократно наблюдавали как той получава отнякъде непозната за тях информация.
«Никой не го бе учил, – спомня си майката на Борис, - той просто сам, леко и някак си като по навик, седна в поза «лотус»... и тогава – само го слушай!
Разправя такива подробности за Марс,
за планетарните системи, другите цивилизации, че на нас с мъжа ми буквално ще ни изскочат очите...».
Откъде, ще се запитаме, толкова малко дете има такива знания? Космосът и въобще космическите сюжети са постоянна тема на неговите разкази още от двегодишна възраст... Веднъж той ни сподели, че някога е живял на Марс, че планетата и сега е обитаема, но след като преживяла най-огромната в своята история катастрофа, тя загубила атмосферата си. Но и в наши дни, в подземните й градове живеят, макар и немногобройни, групи от хора... В своя живот на марсианец Борис често бил летял до Земята в състава на търговски и научноизследователски експедиции. Нещо повече! Той даже бил управлявал космически кораб. Това било по време на цивилизацията на лемурийците. Той имал и приятел, който загинал пред очите му. Момчето разказва за гибелта на Лемурия така, сякаш се е случила току-що, а и доста преживява смъртта на своя приятел – землянинът. При това той твърди, че лемурийците са загинали, защото са спрели своето духовно развитие, като с това са нарушили целостта на планетата.
Веднъж майката донесла на сина книгата на
Ернст Мулдашев «От кого сме произлезли»
и още щом като я видял, той изпаднал в неописуема възбуда. Дълго разглеждал рисунките на лемурийците, снимките на пагодите в Тибет и около два часа, без да спира, разказвал на родителите си, при това доста логично и увлекателно, за лемурийците и тяхната култура. В хода на разказа на момчето майката внимателно отбелязала, че Лемурия е загинала примерно преди 70 000 години, а самите лемурийци са били хора с 9-метров ръст... Как може да помни всичко това? Борис, без да се смущава, отговорил «Ами помня! Никой не ми е разказвал, сам го видях».
Докато разглеждал втората книга на Мулдашев « В търсене на града на боговете», Борис дълго и подробно си спомнял за всевъзможните пирамиди и гробници. При това напълно уверено заявил, че древните знания, така търсени от хората, ще бъдат намерени не под Хеопсовата пирамида, а под друга, която все още не е открита. «Човешкият живот ще се измени едва тогава, - добавил разказвачът, - когато открият сфинкса, който се отваря някъде зад ухото... Но съм забравил...»
Но най-поразителното в разказите на Борис е това, че сега на Земята е настъпило времето, в което са започнали да се раждат особени деца, защото наближава времето на коренното преобразуване на планетата, а за новия живот са необходими съвсем други знания и, разбира се, напълно различен манталитет на земляните.
По думите на момчето, поради рязка смяна на полюсите,
ще се случат две катастрофи:
първата – през 2009 г. ще бъде на един от големите материци, а през 2013 г. – още по-мощна. Много малко хора ще останат живи. Ще поживеем – ще видим.
Затова пък на въпроса дали самото момче не се страхува за своя собствен живот, той отговаря така: «Не, не се страхувам, защото ние живеем вечно. Катастрофа имаше и на Марс, където живеех тогава. Там са същите такива хора, каквито сме и ние. Между тях избухна ядрена война. Всичко изгоря и само някои оцеляха. Появиха се нови къщи и постройки от полугрунтов тип. Възникна и ново оръжие. Материалите от всякакъв вид претърпяха големи промени. Марсианците дишат най-вече въглероден двуокис. Ако сега долетят на планетата, ще трябва непрекъснато да стоят до някой пушещ комин». «Е, добре, де, - питат го, - ти нали си от Марс, не ти ли трябва въглероден двуокис?». «Откакто попаднах в земното тяло, дишам въздух, - отговаря Борис. – Но трябва да знаете, че от него организмът бързо остарява.»
Питали момчето и за това, защо нашите космически кораби често загиват при полет към Марс. На това той отговаря така: «От Марс изпращат сигнали да се унищожи станцията, ако на нея има вредни за марсианците излъчвания».
Момчето е доста добре осведомено по въпроса за многомерното пространство и
устройството на междупланетните НЛО.
То разказва за това като опитен специалист и винаги рисува «чиниите» на черната дъска, докато обяснява тяхното действие. Ето един от неговите разкази: «Има шест слоя. 25% заема връхният слой, който е от много здрав метал, 30% - вторият слой, който е от нещо, подобно на гума, третият слой е 30% - отново метал и 4% са заети от слой, който има магнитни свойства...» Едновременно с разказа си момчето пише с тебешир разни цифри по дъската и обяснява, че «ако се зареди магнитният слой с енергия, то апаратите могат да летят по цялата Вселена...»
В същото време всички възрастни, които гледат и слушат това «индиго», се вглеждат в него и се замислят с удивление над грамотната му реч. Та нали процентите, с които така грамотно оперира, се изучават едва в 3-ти клас, а момчето тогава е само на 7 години?! Естествено, тези негови знания не са дошли от училище!
Разбира се,
Борис си има проблеми в школото.
След като преминал събеседване, го записали във втори клас, но съвсем скоро се опитали всячески да се отърват от присъствието му на уроците въобще. Е, кажете на коя учителка би се харесало постоянно да я прекъсват и да й съобщават, че неправилно обяснява урока... Сега с момчето се занимава учителка, която има богат педагогически опит, придобит от работата в училище за надарени деца.
Самият Борис напълно сериозно твърди, че е дошъл на Земята, за да помогне за разпределението на знанията според качествата и нивото на хората, така че на планетата да остават все по-малко и по-малко лоши хора.
Индиговите и Кристалните Деца
Те се открояват сред своите връстници с необичаен ум и мъдрост. С лекота майсторят сложни технически "играчки". Езиковите и възрастови бариери не са пречка за тях. Ненавиждат насилието и омразата, състрадателни са и привързани към семейството и приятелите. Наричат ги "индигови" и "кристални" деца.
Първите представители на генерация от изключително способни и надарени хора се появяват преди около сто години.
Бум от раждания на "индигови" деца се наблюдава през 70-те години на ХХ век, а днес те вече са на възраст, която им позволява да поемат своята роля на наставници, лидери и реформатори на човечеството. "Кристалните" деца започват да се раждат около 2000 година. Призванието им е да ускорят човешката еволюция, като разкрият на хората техните духовни сили и божествен произход, ръководени от "Закона на единството".
Изследователката Дорийн Вирту първа проучва същността на феномена и разкрива удивителните послания на индиговите и кристални деца. Названията им произтичат от цветовете на аурата и енергията, която излъчват. Аурата (астралното тяло) на индиговите деца е с мастиленосин (индигов) цвят. Това е цветът на чакрата, която екстрасенсите наричат "трето око" и представлява енергиен център в средата на челото. Тази чакра регулира ясновидските дарби за проникване в незримото и контакти с форми на материя и енергия отвъд познатите ни измерения. Кристалните деца имат прекрасна многоцветна аура в пастелни тонове, напомняща на огрян от слънчевите лъчи кристал. И двете генерации се отличават с висока чувствителност и свръхестествени дарби.
Индиговите деца са по-стара генерация и сега се проявяват най-вече във възрастовия диапазон от 7 до 25 години. Със своя астрален "детектор на лъжата" те безпогрешно усещат лъжата, безчестието и авторитарността. Индиговите деца са неспособни да бъдат лицемерни или да симулират толерантност към злобата и нетърпимостта в средата, която ги заобикаля. Тъй като тяхната колективна цел е да съборят стария световен ред, те са по-войнствени и енергични от по-късната генерация на кристалните деца. Те са тук, за да разрушат или реформират правителствените, образователни и законодателни системи, които възпрепятстват обединението на човечеството. За да осъществят своите намерения, те се нуждаят от изключителна непоколебимост и завладяваща решителност.
Необичайното поведение и мотиви на индиговите деца често се тълкуват превратно и психиатрите им поставят погрешни диагнози за умствени разстройства като например "Хиперактивност с дефицит на концентрация" - Attention Deficit with Hyperactivity Disorder (ADHD). Вирту е убедена, че правилната "диагноза" всъщност е "Концентрация, ориентирана към по-висши измерения" - Attention Dialed into a Higher Dimension. За съжаление, когато неправилно бъдат подложени на лечение, индиговите деца губят своята енергичност и паранормални способности. Според Вирту първото смущаващо впечатление при контакт с кристалните деца са техните излъчващи неземна мъдрост големи пронизващи очи, които сякаш ни хипнотизират и "разголват" душата ни. Най-големите от тях в момента са на не повече от 7-8 години. Кристалните деца са по-вглъбени, търпеливи и опрощаващи. Техните предшественици са духовни водачи, които драстично реформират съзнанието и управлението на обществото, докато кристалните деца са "верни на сърцето", които проповядват христовите ценности и следват вече проправения път към един по-сигурен и хармоничен свят. Кристалните деца са прелюдия към реалност на директно безсловесно общуване. Вместо с писмени символи и устна реч хората ще обменят мисли и знания посредством телепатия. Користта, лъжата и омразата вече няма да могат да бъдат скривани и ще бъдат изкоренени. Нарастващия брой индивиди с екстрасензорни способности в нашето съвремие свидетелства, че процесът на духовна трансформация и обръщане на човечеството към силите на незримото вече набира скорост.
Телепатичните дарби на кристалните деца се отразяват на вербалното им общуване с другите хора. При много от тях има изоставане в развитието на речта и те проговарят едва на 3-4 години. Въпреки това родителите им споделят пред Вирту, че по неведоми причини никога не са имали усещането, че не могат да общуват с тях. Кристалните деца употребяват комбинация от телепатия, своеобразен език на символите и звуци (включително песни). Едва ли е странно, че тези форми на контакт се определят като "аномалия" от медици и педагози. От появата на кристалните деца броят на диагнозите "аутизъм" е рекордно висок. Според дефиницията засегнатият от аутизъм индивид се изолира в свой собствен свят и поради индиферентността си към случващото се в живота е неспособен да общува с околните.
Дорийн Вирту обаче е убедена, че кристалните деца не само не са аутисти, но всъщност са най-общителните, съпричастни и духовно просветени участници в човешката еволюция. Посегателството върху техните дарби според нея е престъпление, което заплашва да "прекърши цивилизацията още преди да покълнат семената на промяната".
Кандидатът на техническите науки и автор на книгата "Перспективи на човешката еволюция" Юрий Фомин прогнозира, че вследствие на мутации, породени от техногенната активност на човека, в близко бъдеще ще се появи универсално същество, надарено с телепатични, ясновидски и други екстрасензорни способности. Парапсихоложката Селия Фен обаче е уверена, че причината за тези промени ще е не техническия прогрес, а осъществяван понастоящем "групов проект" на Вселенския разум. Следвайки неговите повели, хиляди просветени души слизат от по-високи нива на духовни вибрации в нашия материален свят и се въплътяват във физически тела като "индигови" и "кристални" деца, за да станат "учители" и "лечители" на човечеството. Целта на тази спиритуалистична интервенция е създаването на свят на единство, наричан "Нова Земя". В него хората ще преоткрият своите добродетели и уникалността си като разумен вид. Освободени от оковите на материалното, те ще се устремят към безбройните светове във Всемира, за да намерят отговорите на своите вечни въпроси и разкрият великото тайнство на Живота. |
|
|
   |
|
|
|
|
View next topic
View previous topic
You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot vote in polls in this forum
|
|
